петък, 17 юли 2015 г.

5 книги от моята библиотека

    Ще започна с любимата ми и много близка до сърцето и умa ми книга "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън. Един автор, който ме грабна още от първата ни среща с топлината, хумора и безкомпромисните аргументи на твърденията, които представяше на читателя. Това беше в периода, когато очаквах първото си дете и исках да бъда подготвена за нещата, които ме очакват в новата ми роля на майка. И тук нямам предвид колко градуса да е водата за къпане или как да повивам бебето, а онези предизвикателства на успешното детско развитие, възпитание и психика. Подходът на Додсън ми се стори конкретен, интуитивен, много логичен и едновременно позитивен не само към детето, но и към родителя. Моите разбирания за това как искам да възпитавам се потвърдиха, развиха и бяха обогатени с нови идеи. Периодът, който обхваща книгата е от раждането до 5 годишна възраст, разделена е на възрастови етапи, като всеки от тях е представен с най-типичните му прояви от страна на детето и техники за реагиране от страна на родителя. Далеч съм от мисълта, че това е някаква магическа книга, която може да даде отговор на всеки конфликт или да бъде близка до всеки родител, но съм сигурна, че може да откриете поне едно полезно нещо, което да използвате. Няма да пропусна да я препоръчам и на специалистите, които работят с деца в предучилищна възраст, има ценни съвети, които могат да използват директно в работата си.



Следващата книга от същия автор "Как да приучим децата си към дисциплина" се фокусира върху по-голямата възрастова група - от 5 до 18, като някои техники биха могли да се започнат и на около 3 годинки според автора. Ценното, което открих за себе си в тази кника от поредицата е погледът върху конфликтите между децата в семейството. Има простички истини за това колко лесно можем да подобрим семейната атмосфера, когато вкъщи имаме повече от едно дете :) Така, че тези от вас, които имат 2 и повече деца и имат нужда от подкрепа препоръчвам горещо!


Книгата на Джон Холт "Как децата учат" дава поглед върху механизмите на учене в ранна детска възраст по отношение на говоренето, писането, четенето, смятането и т.н. Той представя прозренията си по темата, наблюдавайки деца в онези първи техни опити да говорят или пишат. По мое мнение книгата ще е по-интересна и лесна за възприемане от професионалисти в областта на детското развитие, отколкото от родители, но ако сте напреднали в темата също ще ви бъде интересно. Тук няма толкова практически съвети, колкото ценни прозрения за това как учат децата и възможностите, които имаме като родители и учители да сме информирани и адекватни. Колкото по-запознати сме с ранните опити за учене на децата, толкова по-вероятно е да не допускаме кардинални грешки в тяхното възпитание и обучение.

Следващата книга "Децата, родителите, играта" на д-р Лари Коен е доста различна от всички други, които съм чела досега. В нея авторът разкрива "тайните на игровия подход" и как чрез играта да помогнем на детето да изрази емоциите и чувствата, които понякога е невъзможно да изрази с думи. Отначало методът ми се стори много сложен и сякаш изискваше родителят да има специални умения, за да го приложи....но това беше само в началото! Когато завърших книгата ми се отдаде възможност и попаднах в ситуация, в която да изпробвам игровия подход, за да разреша възникнал проблем. Тук разказвам конкретно случката, а след този първи (успешен според моите разбирания) опит се почувствах по-уверена и се доверих на автора, който много пъти в книгата дава кураж и призовава просто да опитаме и да не се страхуваме! В крайна сметка желанието да помогна на детето ми да премине през емоционалната криза се оказа по-силно от страха ми, че не знам какво точно правя и какво ще се получи накрая. За мое щастие игровият подход свърши чудесна работа не само този път, от тогава съм го използвала много пъти и винаги съм поразена от ефекта! Така, че аз също призовавам да пробвате, не оставайте само с четенето.

"Край на скуката в час" на Рон Кларк мисля е най-подходяща за запалени учители, но също и за предприемачи. Рон разказва за пътя на неговата мечта за училище, за това как набира средствата, за философията на училището и всичко онова, което той и екипът му правят, за да стигнат до големия успех. Книгата вдъхновява и разкрива базови, важни стъпки към успеха на всяка мечта. Страстен мечтател и учител, авторът не се задоволява с нормите и ограниченията на образователната система в Америка и си създава свое собствено училище! Как ви звучи, интригуващо....тогава книгата е за вас!


Всяка от тези книги за мен беше полезна не само, защото научавах разни неща за децата, но и за самата себе си. Не че съм го търсила като ефект, но така се случи и съм повече от доволна, затова и ги препоръчвам. Убедена съм, че ще подействат по същия начин на всеки читател, предвид таланта и авторитета на всеки от авторите. Приятно четене!











Няма коментари:

Публикуване на коментар