5 книги от моята библиотека

    Ще започна с любимата ми и много близка до сърцето и умa ми книга "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън. Един автор, който ме грабна още от първата ни среща с топлината, хумора и безкомпромисните аргументи на твърденията, които представяше на читателя. Това беше в периода, когато очаквах първото си дете и исках да бъда подготвена за нещата, които ме очакват в новата ми роля на майка. И тук нямам предвид колко градуса да е водата за къпане или как да повивам бебето, а онези предизвикателства на успешното детско развитие, възпитание и психика. Подходът на Додсън ми се стори конкретен, интуитивен, много логичен и едновременно позитивен не само към детето, но и към родителя. Моите разбирания за това как искам да възпитавам се потвърдиха, развиха и бяха обогатени с нови идеи. Периодът, който обхваща книгата е от раждането до 5 годишна възраст, разделена е на възрастови етапи, като всеки от тях е представен с най-типичните му прояви от страна на детето и техники за реагиране от страна на родителя. Далеч съм от мисълта, че това е някаква магическа книга, която може да даде отговор на всеки конфликт или да бъде близка до всеки родител, но съм сигурна, че може да откриете поне едно полезно нещо, което да използвате. Няма да пропусна да я препоръчам и на специалистите, които работят с деца в предучилищна възраст, има ценни съвети, които могат да използват директно в работата си.

Следващата книга от същия автор "Как да приучим децата си към дисциплина" се фокусира върху по-голямата възрастова група - от 5 до 18, като някои техники биха могли да се започнат и на около 3 годинки според автора. Ценното, което открих за себе си в тази кника от поредицата е погледът върху конфликтите между децата в семейството. Има простички истини за това колко лесно можем да подобрим семейната атмосфера, когато вкъщи имаме повече от едно дете :) Така, че тези от вас, които имат 2 и повече деца и имат нужда от подкрепа препоръчвам горещо!


Книгата на Джон Холт "Как децата учат" дава поглед върху механизмите на учене в ранна детска възраст по отношение на говоренето, писането, четенето, смятането и т.н. Той представя прозренията си по темата, наблюдавайки деца в онези първи техни опити да говорят или пишат. По мое мнение книгата ще е по-интересна и лесна за възприемане от професионалисти в областта на детското развитие, отколкото от родители, но ако сте напреднали в темата също ще ви бъде интересно. Тук няма толкова практически съвети, колкото ценни прозрения за това как учат децата и възможностите, които имаме като родители и учители да сме информирани и адекватни. Колкото по-запознати сме с ранните опити за учене на децата, толкова по-вероятно е да не допускаме кардинални грешки в тяхното възпитание и обучение.

Следващата книга "Децата, родителите, играта" на д-р Лари Коен е доста различна от всички други, които съм чела досега. В нея авторът разкрива "тайните на игровия подход" и как чрез играта да помогнем на детето да изрази емоциите и чувствата, които понякога е невъзможно да изрази с думи. Отначало методът ми се стори много сложен и сякаш изискваше родителят да има специални умения, за да го приложи....но това беше само в началото! Когато завърших книгата ми се отдаде възможност и попаднах в ситуация, в която да изпробвам игровия подход, за да разреша възникнал проблем. Тук разказвам конкретно случката, а след този първи (успешен според моите разбирания) опит се почувствах по-уверена и се доверих на автора, който много пъти в книгата дава кураж и призовава просто да опитаме и да не се страхуваме! В крайна сметка желанието да помогна на детето ми да премине през емоционалната криза се оказа по-силно от страха ми, че не знам какво точно правя и какво ще се получи накрая. За мое щастие игровият подход свърши чудесна работа не само този път, от тогава съм го използвала много пъти и винаги съм поразена от ефекта! Така, че аз също призовавам да пробвате, не оставайте само с четенето.

"Край на скуката в час" на Рон Кларк мисля е най-подходяща за запалени учители, но също и за предприемачи. Рон разказва за пътя на неговата мечта за училище, за това как набира средствата, за философията на училището и всичко онова, което той и екипът му правят, за да стигнат до големия успех. Книгата вдъхновява и разкрива базови, важни стъпки към успеха на всяка мечта. Страстен мечтател и учител, авторът не се задоволява с нормите и ограниченията на образователната система в Америка и си създава свое собствено училище! Как ви звучи, интригуващо....тогава книгата е за вас!


Всяка от тези книги за мен беше полезна не само, защото научавах разни неща за децата, но и за самата себе си. Не че съм го търсила като ефект, но така се случи и съм повече от доволна, затова и ги препоръчвам. Убедена съм, че ще подействат по същия начин на всеки читател, предвид таланта и авторитета на всеки от авторите. Приятно четене!

Любими книжки за развитие на детската реч

   Когато стане въпрос за детски книги в главата ми започват да се надпреварват мисли за първите книги, които прочетох сама....такова удоволствие и гордост изпитах! Сега обаче искам да споделя тези книжки, които като родител и логопед използвам вече няколко години в практиката си, а вие като родители може да изпробвате вкъщи. Най-важното е да се забавлявате, ако на вас книжката ви харесва шансовете тя да се хареса и на детето са огромни. Възможно е да се случи и обратното, виждайки колко много детето ви се радва и търси точно определена книжка, то тя някакси става много близка и до вас, защото тя е причина за положителните емоции от споделеното четене.
 
   Моето мнение е, че няма определена възраст, от която да кажем, че трябва да започнем да четем на децата си. Разбира се колкото по-рано, толкова по-добре! Но по въпроса с какви книжки да започнем вярвам, че трябва да се придържаме към един от основните принципи на ученето - от лесното към трудното. Преди да преминете към класическите произведения за деца като "Малкият принц", "Пипи Дългото чорапче", "Приключенията на барон Мюнхаузен" и много други, които без съмнение са ценни, ще бъде добре да сте обърнали внимание и на по-простички книжки. Наблюдавам много амбициозни родители или баби и дядовци, които "прескачат" по-леките четива и започват направо с големите произведения, смятайки, че детето така ще напредне повече в езика, ще развият в него висок критерии за качество и въобще ще го "закърмят" с нещо по-добро! Ами....не съм съгласна и не съм убедена точно в тези ползи. По-скоро смятам, че предлагането на нещо в неподходящото време ще има обратен ефект. Следвайте детето и наблюдавайте реакциите му - ако се забавлява всичко е ОК, но ако е отегчено и без ентусиазъм, то преминете към по-леко четиво.
   Периодът на проговярянето и последващото развитие на това умение се случва благодарение на наистина много фактори, един от които е разглеждането и слушането на назоваваните картинки и илюстрации в книжките.Кратичките истории, които са богато изобразени са най-подходящи за малките слушатели.
   Един от най-сигурните начини да привлечете малкият човек към света на книгите е да му осигурите достъп до книги! Започнете с меките бебешки книжки, преминете към устойчивите книги с дебели страници за откривателите и следвайте желанията и потребностите на детето.

   

Първите две любими книжки са точно такива, с кратки истории, без сложни думи, всеки момент от историята е илюстриран, а това дава възможност на възрастния и детето много лесно да превърнат думата в образ и обратно. Това е един от ключовите моменти към ученето и развитието на езика. Книжките са ценни и при първите опити на детето да разказва, защото движейки се по картинките това става изключително лесно. Единственият недостатък може би е, че са по-скоро оформени като за момичета, не съм открила досега еквивалент за момчета. Тези бяха подарени за първия рожден ден на дъщеря ми, но започнахме да ги четем около нейната втора годинка като по това време тя имаше търпение горе-долу за половината от една приказка, но в следващите месеци стигахме до края на избраната приказка. Често посочвах картинката, която се отнася за съответната думичка или момент от историята. Не след дълго аз само четях, а тя посочваше с пръст. През следващите две години тези книжки бяха прочитани стотици пъти, като разговорите и въпросите покрай историите ставаха все по-широки и богати. Един от най-важните моменти обаче си остава положителното отношение, което детето развива към книгата и речта като източник на забавление и емоции.

     Друга моя любима книжка е тази за Мечо и неговия ден. Изключително сполучлива книжка с толкова много картинки на предмети и действия, които да се използват за развитие на речта. Това е мога да кажа най-използваната от мен книжка в логопедичната ми практика, защото е много близка до децата, със "прозорчета", зад които се крият разни тайни и без много усилия предизвиква много разговори. За разлика от предишните две тази книжка се приема еднакво добре и от момичетата, и от момчетата. Съветвам ви, ако все още нямате вкъщи това съкровище да си го подарите и да се насладите на откривателския дух на вашето малко дете.


     Други любими книжки са тези със стикери. Наличието на стикери е истинско удоволствие за децата. Залепянето им на определените места по време на историята ги увлича и всъщност им позволява да "четат" сами голяма част от приказката. По мои наблюдения са подходящи за деца след 3 и половина и нагоре. Тези книжки обикновено са част от поредица и колекционерското желание на детето го снабдява поне с няколко такива. "Колкото повече, толкова повече"- каза Мечо Пух. Речта, говорът, разказването са сложни неща и тяхното начало се поставя в ранните години от нашия живот и се развива много интензивно в предучилищна и начална училищна възраст. Колкото по-рано положите основите на съвместното четене, толкова по-добре ще говори, разказва и мисли детето ви. А ако има забавяне в развитието на говора и/или езика, то усилията ви трябва да са още по-целенасочени в тази област.
Има още много книжки, които могат да станат вашите любими книжки! Намерете ги и нека голямото четене започне сега!

Приятно четене!

За целувките и книгите!

    Книгите, които в последните години чета са свързани изцяло с темата за децата - за ученето, за възпитанието, за развитието им....информацията, която получавам е огромна и започнах да се чудя дали въобще ще успея да я използвам, за да си помогна като родител и специалист. В крайна сметка си продължих с четенето заради самото удоволствие и реших, че няма да се впускам в целенасочено изпробване на всяка стратегия, за която съм чела.

Така, обаче, както си родителствам се случва, че дъщеря ми (5г.) открива, че може да целува момчетата от нейната група и то по устата. Толкова е енсусиазирана, че веднага ми разказва за новото преживяване, аз от своя страна започвам лек и закачлив разговор, осъзнавайки, че дори и да подходя строго ще бъде безсмислено на този етап. Така минават общо три вълнуващи за нея дни, като в края на третия госпожата от градината ми съобщи, че от няколко дни забелязва как дъщеря ми награбва момчетата и ги целува "право в устата". Детето ме погледна притеснено, може би засрамено и нищо не каза (беше ми казала, че се крият и навярно се изненада, че тя знае). Определено отказа да говорим за това, въпреки че предните дни споделяше. Спрях да настоявам и оставих ситуацията да се успокои, докато отново може да повдигна темата. По същото време в семейството се случва и това, че очакваме скорошната поява на още едно дете и разбира се темата за ревността и психологическите кризи ме държи нащрек.
Последваха двата почивни дни, в които дъщеря ми беше повече от обикновено обидчива, плачлива, все нещо не беше честно спрямо нея, всячески се опитваше да се почувства уважавана, почитана...и като цяло направи няколко големи драми със сълзи, които никак не са типични за нея.

bubblyspeech.blogspot.com

В неделя вечер вече и двамата със съпруга ми бяхме убедени, че се случва нещо необичайно, което не разбираме докрай. Реших, че причината най-вероятно е в моята бременност, която става все по-голяма част от живота ни и детето започва да реагира. Мислейки върху възможните начини да достигна до терапевтичен ефект с едно 5-годишно дете, без никакво съмнение реших, че трябва да опитам с Игровия подход на Лари Коен. Хм, добре, ама е неделя вечер, късно е и не знам дали въобще ще имам сили да изпробвам нещо ново, ефектът също е под силно съмнение, но въпреки това ще опитам.

Хубавото на 5-годишните е, че винаги и по всяко време са готови за игра, предложих да си разменим ролите и аз да съм детето, а тя майката. Започнах да мрънкам, да протестирам и да цивря, точно както тя правеше два дни, а тя в ролята уж на майката само се заливаше от смях. Помислих си - това е прекрасно! Щом има смях, значи съм на прав път. Станах още по-шумна и се опитах да я предизвикам да ми каже все пак нещо като моя майка....и изведнъж с престорен глас тя се обърна към мен и ми каза, че повече не може да целувам момчетата, защото иначе ще ми забрани да ходя на градина и също трябва да слушам повече госпожата!
Отвърнах, че и без това не обичам да ходя на градина, какво наказание е това!?
А тя : "Ааа, тогава няма да можеш да се научиш на буквите!" (явно това дете приема като накание невъзможността за учене). Аз приех условията и се прегърнахме. Веднага след това игровата ситуация приключи и сякаш нищо не се бе случило, с изключение на силното чувството на облекчение и на двете ни. Като време да ви ориентирам, цялата игра продължи не повече от 5 мин.!


Трябва да споделя, че това беше шокиращо преживяване за мен по няколко причини. Първо не знаех дали размяната на роли е точното нещо, но след кикота се успокоих и продължих, но не знаех всъщност какво следва, колко ще продължи това и дали ще се получи нещо. Но няма и минута след тези  мисли, детето съвсем директно в едно изречение изказа причината за проблема, която не, че ме изненада, но аз наистина очаквах това да е бъдещото бебе, а не случката с целувките и госпожата. Това ми показа колко объркани може да бъдем в мислите си за децата и нещата, които те преживяват. Бях прехвърлила своите тревоги на нея. И накрая, бях поразена от терапевтичния ефект и лекотата, с която игровият подход преодоля тази криза. Стори ми се толкова лесно и мина точно "като по учебник". В следващите дни нямаше и спомен от болезнените чувства и детето изглеждаше спокойно и щастливо.

Не знам кога отново ще мога да реша проблем с този подход, но този първи път ме зареди с толкова оптимизъм и вяра. А децата и тяхното щастие си заслужават всяко усилие!

Д-р Коен гостува две поредни години в България (2012 и 2013), за да запознае родителите с философията на игровия подход. И въобще не е задължително да има някакъв проблем, за да играете с децата си, но понякога това е единственият начин да ви кажат неща, които иначе биха останали само за тяхна сметка.
Ще се радвам да споделите, ако имате някакъв опит с подобна ситуация. До скоро!