Силата на отегчението и когато на децата им е скучно!

Тежкият товар на скуката

Скуката или отегчението дълго време са смятани за негативно психологическо състояние, чийто товар понякога ни се струва толкова тежък за понасяне, че "бихме умрели от скука"! Самата мисъл за скука дори предизвиква някаква комбинация от асоциации с фрустрацията, тъгата, втръсването, безразличието, ограничението и апатията. Въобще може да заключим, че отегчението е проява на някаква празнина в иначе пълния с възможности живот. Но дали наистина е толкова черна картината на скуката?

Фините добродетели на отегчението

Възможно ли е наред с негативните оценки за скуката да допуснем, че тя може да има и някои недотам видими на пръв поглед, но много ценни ползи, особено за децата? Замислих се над този въпрос, предизвикана от един разговор с експерт по детско развитие, който твърдеше, че няма нищо лошо в това децата да скучаят и дори ще бъде много полезно за тях, ако ние като родители или учители, съзнателно ги оставяме без забавления! Ха!
Идеята е, че не бива затрупваме децата с безкрай извънкласни занимания, не е необходимо да измисляте вие начин как да забавлявате детето, не позволявайте на технологиите да "изяждат" свободното време, защото така детето може да пропусне да се възползва от ето тези ползи от скучаенето...

Времето тече по-бавно

Съвсем логично, нали! Когато нямаш наоколо нещо особено интересно усещаме времето по различен начин, сякаш то се забавя, разтяга се и минава по-бавно. Добре, но каква би могла да е ползата от всичко това? Означава ли това, че ако искаме дълъг живот, то той трябва да е пълен със скучни моменти? Не, разбира се, това би било най-малко жалко. Тези моменти на забавяне и тишина Нобеловият лауреат за литература Йосиф Бродски нарича "прозорец на времевата безкрайност". Давайки реч посветена на скуката - "In praise of boredom", той споделя, че поглеждайки дори само за миг през "прозореца на безкрайността" можеш да си дадеш сметка колко кратък и ценен е човешкият живот и е добре да го изживеем пълноценно!

Творческо мислене (или по-модерното) Креативност

Сега скуката се смята за прелюдия към творческото мислене. Историята неведнъж е била свидетел на големи творчески и научни открития, които осеняват някого точно в момент на скучаене или "нищоправене". Тези хора разбира се си имат таланта и качествата за това, но съвременни експериментални проучвания на този феномен започват да разкриват какво точно се случва в мозъка ни.  Представянето на доброволци на тестове за креативност качествено се подобрява, ако преди това са оставени да поскучат. От неврофизиологична гледна точка се предполага, че скучаенето предизвиква и активира определена невронна система (default mode network), която се свързва пряко с творческото мислене. Едно от обясненията е, че скучаенето позволява на вниманието ни да блуждае, а умът ни да прави свободни асоциации и по този начин да подпомага креативността и иновативните идеи.

Себепознание

Кога отделяме време точно време за себепознание, кога децата отделят време за себепознание, едва ли има дете, което би си казало "Сега отделям тези 10 мин., за да помисля за себе си"...Моля???
Когато се случи да скучаят, обаче, децата неволно се увличат в мислите си, имат тишината да помечтаят, имат времето да се самоизследват, да се вгледат навътре и да се срещнат със себе си лице в лице. Може и да звучи малко далечно, но това време може да има най-силен трансформиращ ефект върху личността. Всъщност може да мислите за тези моменти като за вид медитация.

Ако съм успяла да ви убедя в ползите от скучаенето и сте решили да експериментирате с ефектите е важно да знаете, че някои деца много трудно всъщност могат да понесат този процес. Ако решите да изключите телевизора и да чакате детето да измисли нещо интересно, с което да се занимава е възможно много да се разочаровате и да се откажете бързо. Предлагам да поговорите открито с детето и да му обясните, че знаете колко интересни и забавни могат да бъдат телевизията и компютрите, но нашето тяло се нуждае от време без тях, за да бъдем здрави и щастливи.....или да постъпите като мен - тъй като дъщеря ми има изключително чувство за хумор, в този разговор ѝ казах, че ако прекалява може да се превърне в зомби и че никак не е полезно за мозъка ѝ - тя ме разбра отлично, прие идеята, че когато няма разрешение за тяхното ползване, то ние мислим за нейното здраве, а не го правим, за да я накажем или да показваме мускули.
Друг подводен камък е моментът със "залепянето" на детето към вас. Гледа телевизия - не ви закача, не гледа телевизия - виси ви на крака и ви мрънка до припадък за каквото се сети и дори след дълъг период от време не започва нищо самостоятелно. Обикновено в такива моменти е достатъчно да спрете за няколко минути каквото правите, да дадете пълното си внимание на детето, като само го подкрепяте емоционално, без да му измисляте вие играта и когато критичните минути отминат, то може да продължи заниманието си самостоятелно. Ако обаче усетите, че детето по никакъв начин не приема идеята да ви "пусне", то това означава, че трябва внимателно да разгледате връзката си с него, да я задълбочите, да потърсите начин да станете по-близки, да повишите нивото на доверие помежду ви. Връзката родител-дете, и в частност майка-дете, е фундаментална и една от градивните единици на детската личност и развитие. Затова е важно да подхождате с разбиране към сигналите, които децата подават в определени ситуации и ако е нужно да направите усилие в тази посока, то не се колебайте!
Пожелавам ви ползотворно и вдъхновяващо скучаене!

5 книги от моята библиотека

    Ще започна с любимата ми и много близка до сърцето и умa ми книга "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън. Един автор, който ме грабна още от първата ни среща с топлината, хумора и безкомпромисните аргументи на твърденията, които представяше на читателя. Това беше в периода, когато очаквах първото си дете и исках да бъда подготвена за нещата, които ме очакват в новата ми роля на майка. И тук нямам предвид колко градуса да е водата за къпане или как да повивам бебето, а онези предизвикателства на успешното детско развитие, възпитание и психика. Подходът на Додсън ми се стори конкретен, интуитивен, много логичен и едновременно позитивен не само към детето, но и към родителя. Моите разбирания за това как искам да възпитавам се потвърдиха, развиха и бяха обогатени с нови идеи. Периодът, който обхваща книгата е от раждането до 5 годишна възраст, разделена е на възрастови етапи, като всеки от тях е представен с най-типичните му прояви от страна на детето и техники за реагиране от страна на родителя. Далеч съм от мисълта, че това е някаква магическа книга, която може да даде отговор на всеки конфликт или да бъде близка до всеки родител, но съм сигурна, че може да откриете поне едно полезно нещо, което да използвате. Няма да пропусна да я препоръчам и на специалистите, които работят с деца в предучилищна възраст, има ценни съвети, които могат да използват директно в работата си.

Следващата книга от същия автор "Как да приучим децата си към дисциплина" се фокусира върху по-голямата възрастова група - от 5 до 18, като някои техники биха могли да се започнат и на около 3 годинки според автора. Ценното, което открих за себе си в тази кника от поредицата е погледът върху конфликтите между децата в семейството. Има простички истини за това колко лесно можем да подобрим семейната атмосфера, когато вкъщи имаме повече от едно дете :) Така, че тези от вас, които имат 2 и повече деца и имат нужда от подкрепа препоръчвам горещо!


Книгата на Джон Холт "Как децата учат" дава поглед върху механизмите на учене в ранна детска възраст по отношение на говоренето, писането, четенето, смятането и т.н. Той представя прозренията си по темата, наблюдавайки деца в онези първи техни опити да говорят или пишат. По мое мнение книгата ще е по-интересна и лесна за възприемане от професионалисти в областта на детското развитие, отколкото от родители, но ако сте напреднали в темата също ще ви бъде интересно. Тук няма толкова практически съвети, колкото ценни прозрения за това как учат децата и възможностите, които имаме като родители и учители да сме информирани и адекватни. Колкото по-запознати сме с ранните опити за учене на децата, толкова по-вероятно е да не допускаме кардинални грешки в тяхното възпитание и обучение.

Следващата книга "Децата, родителите, играта" на д-р Лари Коен е доста различна от всички други, които съм чела досега. В нея авторът разкрива "тайните на игровия подход" и как чрез играта да помогнем на детето да изрази емоциите и чувствата, които понякога е невъзможно да изрази с думи. Отначало методът ми се стори много сложен и сякаш изискваше родителят да има специални умения, за да го приложи....но това беше само в началото! Когато завърших книгата ми се отдаде възможност и попаднах в ситуация, в която да изпробвам игровия подход, за да разреша възникнал проблем. Тук разказвам конкретно случката, а след този първи (успешен според моите разбирания) опит се почувствах по-уверена и се доверих на автора, който много пъти в книгата дава кураж и призовава просто да опитаме и да не се страхуваме! В крайна сметка желанието да помогна на детето ми да премине през емоционалната криза се оказа по-силно от страха ми, че не знам какво точно правя и какво ще се получи накрая. За мое щастие игровият подход свърши чудесна работа не само този път, от тогава съм го използвала много пъти и винаги съм поразена от ефекта! Така, че аз също призовавам да пробвате, не оставайте само с четенето.

"Край на скуката в час" на Рон Кларк мисля е най-подходяща за запалени учители, но също и за предприемачи. Рон разказва за пътя на неговата мечта за училище, за това как набира средствата, за философията на училището и всичко онова, което той и екипът му правят, за да стигнат до големия успех. Книгата вдъхновява и разкрива базови, важни стъпки към успеха на всяка мечта. Страстен мечтател и учител, авторът не се задоволява с нормите и ограниченията на образователната система в Америка и си създава свое собствено училище! Как ви звучи, интригуващо....тогава книгата е за вас!


Всяка от тези книги за мен беше полезна не само, защото научавах разни неща за децата, но и за самата себе си. Не че съм го търсила като ефект, но така се случи и съм повече от доволна, затова и ги препоръчвам. Убедена съм, че ще подействат по същия начин на всеки читател, предвид таланта и авторитета на всеки от авторите. Приятно четене!

Любими книжки за развитие на детската реч

   Когато стане въпрос за детски книги в главата ми започват да се надпреварват мисли за първите книги, които прочетох сама....такова удоволствие и гордост изпитах! Сега обаче искам да споделя тези книжки, които като родител и логопед използвам вече няколко години в практиката си, а вие като родители може да изпробвате вкъщи. Най-важното е да се забавлявате, ако на вас книжката ви харесва шансовете тя да се хареса и на детето са огромни. Възможно е да се случи и обратното, виждайки колко много детето ви се радва и търси точно определена книжка, то тя някакси става много близка и до вас, защото тя е причина за положителните емоции от споделеното четене.
 
   Моето мнение е, че няма определена възраст, от която да кажем, че трябва да започнем да четем на децата си. Разбира се колкото по-рано, толкова по-добре! Но по въпроса с какви книжки да започнем вярвам, че трябва да се придържаме към един от основните принципи на ученето - от лесното към трудното. Преди да преминете към класическите произведения за деца като "Малкият принц", "Пипи Дългото чорапче", "Приключенията на барон Мюнхаузен" и много други, които без съмнение са ценни, ще бъде добре да сте обърнали внимание и на по-простички книжки. Наблюдавам много амбициозни родители или баби и дядовци, които "прескачат" по-леките четива и започват направо с големите произведения, смятайки, че детето така ще напредне повече в езика, ще развият в него висок критерии за качество и въобще ще го "закърмят" с нещо по-добро! Ами....не съм съгласна и не съм убедена точно в тези ползи. По-скоро смятам, че предлагането на нещо в неподходящото време ще има обратен ефект. Следвайте детето и наблюдавайте реакциите му - ако се забавлява всичко е ОК, но ако е отегчено и без ентусиазъм, то преминете към по-леко четиво.
   Периодът на проговярянето и последващото развитие на това умение се случва благодарение на наистина много фактори, един от които е разглеждането и слушането на назоваваните картинки и илюстрации в книжките.Кратичките истории, които са богато изобразени са най-подходящи за малките слушатели.
   Един от най-сигурните начини да привлечете малкият човек към света на книгите е да му осигурите достъп до книги! Започнете с меките бебешки книжки, преминете към устойчивите книги с дебели страници за откривателите и следвайте желанията и потребностите на детето.

   

Първите две любими книжки са точно такива, с кратки истории, без сложни думи, всеки момент от историята е илюстриран, а това дава възможност на възрастния и детето много лесно да превърнат думата в образ и обратно. Това е един от ключовите моменти към ученето и развитието на езика. Книжките са ценни и при първите опити на детето да разказва, защото движейки се по картинките това става изключително лесно. Единственият недостатък може би е, че са по-скоро оформени като за момичета, не съм открила досега еквивалент за момчета. Тези бяха подарени за първия рожден ден на дъщеря ми, но започнахме да ги четем около нейната втора годинка като по това време тя имаше търпение горе-долу за половината от една приказка, но в следващите месеци стигахме до края на избраната приказка. Често посочвах картинката, която се отнася за съответната думичка или момент от историята. Не след дълго аз само четях, а тя посочваше с пръст. През следващите две години тези книжки бяха прочитани стотици пъти, като разговорите и въпросите покрай историите ставаха все по-широки и богати. Един от най-важните моменти обаче си остава положителното отношение, което детето развива към книгата и речта като източник на забавление и емоции.

     Друга моя любима книжка е тази за Мечо и неговия ден. Изключително сполучлива книжка с толкова много картинки на предмети и действия, които да се използват за развитие на речта. Това е мога да кажа най-използваната от мен книжка в логопедичната ми практика, защото е много близка до децата, със "прозорчета", зад които се крият разни тайни и без много усилия предизвиква много разговори. За разлика от предишните две тази книжка се приема еднакво добре и от момичетата, и от момчетата. Съветвам ви, ако все още нямате вкъщи това съкровище да си го подарите и да се насладите на откривателския дух на вашето малко дете.


     Други любими книжки са тези със стикери. Наличието на стикери е истинско удоволствие за децата. Залепянето им на определените места по време на историята ги увлича и всъщност им позволява да "четат" сами голяма част от приказката. По мои наблюдения са подходящи за деца след 3 и половина и нагоре. Тези книжки обикновено са част от поредица и колекционерското желание на детето го снабдява поне с няколко такива. "Колкото повече, толкова повече"- каза Мечо Пух. Речта, говорът, разказването са сложни неща и тяхното начало се поставя в ранните години от нашия живот и се развива много интензивно в предучилищна и начална училищна възраст. Колкото по-рано положите основите на съвместното четене, толкова по-добре ще говори, разказва и мисли детето ви. А ако има забавяне в развитието на говора и/или езика, то усилията ви трябва да са още по-целенасочени в тази област.
Има още много книжки, които могат да станат вашите любими книжки! Намерете ги и нека голямото четене започне сега!

Приятно четене!

За целувките и книгите!

    Книгите, които в последните години чета са свързани изцяло с темата за децата - за ученето, за възпитанието, за развитието им....информацията, която получавам е огромна и започнах да се чудя дали въобще ще успея да я използвам, за да си помогна като родител и специалист. В крайна сметка си продължих с четенето заради самото удоволствие и реших, че няма да се впускам в целенасочено изпробване на всяка стратегия, за която съм чела.

Така, обаче, както си родителствам се случва, че дъщеря ми (5г.) открива, че може да целува момчетата от нейната група и то по устата. Толкова е енсусиазирана, че веднага ми разказва за новото преживяване, аз от своя страна започвам лек и закачлив разговор, осъзнавайки, че дори и да подходя строго ще бъде безсмислено на този етап. Така минават общо три вълнуващи за нея дни, като в края на третия госпожата от градината ми съобщи, че от няколко дни забелязва как дъщеря ми награбва момчетата и ги целува "право в устата". Детето ме погледна притеснено, може би засрамено и нищо не каза (беше ми казала, че се крият и навярно се изненада, че тя знае). Определено отказа да говорим за това, въпреки че предните дни споделяше. Спрях да настоявам и оставих ситуацията да се успокои, докато отново може да повдигна темата. По същото време в семейството се случва и това, че очакваме скорошната поява на още едно дете и разбира се темата за ревността и психологическите кризи ме държи нащрек.
Последваха двата почивни дни, в които дъщеря ми беше повече от обикновено обидчива, плачлива, все нещо не беше честно спрямо нея, всячески се опитваше да се почувства уважавана, почитана...и като цяло направи няколко големи драми със сълзи, които никак не са типични за нея.

bubblyspeech.blogspot.com

В неделя вечер вече и двамата със съпруга ми бяхме убедени, че се случва нещо необичайно, което не разбираме докрай. Реших, че причината най-вероятно е в моята бременност, която става все по-голяма част от живота ни и детето започва да реагира. Мислейки върху възможните начини да достигна до терапевтичен ефект с едно 5-годишно дете, без никакво съмнение реших, че трябва да опитам с Игровия подход на Лари Коен. Хм, добре, ама е неделя вечер, късно е и не знам дали въобще ще имам сили да изпробвам нещо ново, ефектът също е под силно съмнение, но въпреки това ще опитам.

Хубавото на 5-годишните е, че винаги и по всяко време са готови за игра, предложих да си разменим ролите и аз да съм детето, а тя майката. Започнах да мрънкам, да протестирам и да цивря, точно както тя правеше два дни, а тя в ролята уж на майката само се заливаше от смях. Помислих си - това е прекрасно! Щом има смях, значи съм на прав път. Станах още по-шумна и се опитах да я предизвикам да ми каже все пак нещо като моя майка....и изведнъж с престорен глас тя се обърна към мен и ми каза, че повече не може да целувам момчетата, защото иначе ще ми забрани да ходя на градина и също трябва да слушам повече госпожата!
Отвърнах, че и без това не обичам да ходя на градина, какво наказание е това!?
А тя : "Ааа, тогава няма да можеш да се научиш на буквите!" (явно това дете приема като накание невъзможността за учене). Аз приех условията и се прегърнахме. Веднага след това игровата ситуация приключи и сякаш нищо не се бе случило, с изключение на силното чувството на облекчение и на двете ни. Като време да ви ориентирам, цялата игра продължи не повече от 5 мин.!


Трябва да споделя, че това беше шокиращо преживяване за мен по няколко причини. Първо не знаех дали размяната на роли е точното нещо, но след кикота се успокоих и продължих, но не знаех всъщност какво следва, колко ще продължи това и дали ще се получи нещо. Но няма и минута след тези  мисли, детето съвсем директно в едно изречение изказа причината за проблема, която не, че ме изненада, но аз наистина очаквах това да е бъдещото бебе, а не случката с целувките и госпожата. Това ми показа колко объркани може да бъдем в мислите си за децата и нещата, които те преживяват. Бях прехвърлила своите тревоги на нея. И накрая, бях поразена от терапевтичния ефект и лекотата, с която игровият подход преодоля тази криза. Стори ми се толкова лесно и мина точно "като по учебник". В следващите дни нямаше и спомен от болезнените чувства и детето изглеждаше спокойно и щастливо.

Не знам кога отново ще мога да реша проблем с този подход, но този първи път ме зареди с толкова оптимизъм и вяра. А децата и тяхното щастие си заслужават всяко усилие!

Д-р Коен гостува две поредни години в България (2012 и 2013), за да запознае родителите с философията на игровия подход. И въобще не е задължително да има някакъв проблем, за да играете с децата си, но понякога това е единственият начин да ви кажат неща, които иначе биха останали само за тяхна сметка.
Ще се радвам да споделите, ако имате някакъв опит с подобна ситуация. До скоро!

5 важни съвета за развитие на детския Говор, Език и Комуникация

   Годините на ранното детство са изключително динамични във всички области на детското развитие и е невероятно преживяване да се наблюдава отстрани, особено за такива ентусиасти като нас логопедите :) Това е период, в който децата учат ТОЛКОВА МНОГО всеки ден, включително и как да говорят. Сега бебешкото бъбрене се превръща в истински думи! Но този период може да е истинско предизвикателство, както за детето, така и за вас, защото много често малкото дете разбира много повече неща, отколкото може да изкаже и понякога се стига дори до сълзи.
   В тази връзка се сещам за една случка с братовчед ми, който беше на около 3г. Бяхме при баба ни на село и той казва нещо такова: "Икам пакая!" и всички първоначално решаваме, че иска да отиде до тоалетната и дружно го подканяме да не се бави и да отива, където трябва. :)) Той, обаче не помръдва и отново "Неее! Икам пакая!", Вече по-сериозно му се казва да направи каквото трябва! Той, обаче, пак неговата и всъщност и той, и възрастните взеха да се изнервят от ситуацията, докато най-накрая детето не се приближи до една огромна мотика! Искал и той да "копае" в градината, но ни отне известна енергия, докато се разберем! Точно в този момент детето демонстрира несъвършения си говор, чрез който се опитва да предаде своите желания и мисли, които са напълно ясни и обмислени. Този процес е напълно нормален и следва ние възрастните да помагаме с всички сили.

Ето пет неща, които може да направите, за да подпомогнете детето в неговото говорно, езиково и комуникативно развитие:

ЗАБАВИ ТЕМПОТО

Може да изглежда очевидно, но забавете темпото. Ежедневието ни може да стане доста натоварено и забързано на моменти, дотолкова, че вечерта трудно да успеем да си спомним всички неща, които сме направили през деня, просто защото сме ги направили със скоростта на светлината. Постарайте се да забавите темпото и наистина да говорите на детето по време на малките ежедневни задачи. Децата учат езика всеки ден, във всеки момент. Смяната на памперс, времето за къпане, времето за приготвяне на храната и по време на хранене....това са едни от най-добрите моменти да забавите и да говорите на детето. Точно в тези моменти то учи най-много!   Също, забавете скоростта, с която говорите на детето. Някои родители инстинктивно усещат тази нужда на детето, но по-голямата част говорят доста бързо и понякога неясно или с несъобразено сложни думи. Особено, когато детето изпитва известни трудности с проговарянето, по-бавният и ясен говор е от критично значение за тях. Представете си само, ако вие учите чужд език и се срещнете с някой, който започва да ви говори бързо или използва прекалено сложни думи за нивото ви....никак няма да ви е лесно, нали? Затова.....забавете темпото :)

СЛЕЗ НА НИВОТО НА ОЧИТЕ

Ако се замислите и се погледнете отстрани ще забележите колко често подхвърляте думи към детето, докато сте с гръб към него или докато то е с гръб към вас. Това се случва отново заради забързаността ни да направим нещо и да говорим на детето, докато го правим, забавете темпото :) Ако искате детето да научи езика и да стане добър комуникатор, то трябва да предвидите време, за да спрете, да погледнете детето и когато е възможно да клекнете и да сте на неговото ниво. Тази стратегия аз я използвах най-често, когато усещах, че предстои драма на площадката или в магазина с 2-3 годишната ми дъщеря. Така ѝ помагах да се концентрира по-добре върху мен и моето послание към нея. Това помага да се елиминират всички възможни разсейващи неща като играчки, шум или други деца.

ИЗЧАКАЙ

Ще обърна внимание на времето за изчакване - свикнали сме да получаваме всичко....бързо. Много бързо можем да задоволим всяка наша нужда от информация, а почти инстантния достъпът до информация през google на мобилния телефон не ни помага. Но децата ни не учат така. Те имат нужда да им помогнем, имат нужда да ги изчакаме да отговорят, имат нужда от малко време, в което да помислят. Когато задавате въпрос, изчакайте. Когато ги помолите да направят нещо, изчакайте. Когато нещо ново навлиза в живота на детето, било нова дума, играчка, ситуация или човек, е необходимо да осъзнаем като възрастни, че често ги лишаваме от възможността те самите да вземат участие в процеса на учене, защото сме прекалено заети и предпочитаме да свършим ние работата, а те да гледат отстрани и след това да смятаме, че детето вече знае какво се прави и точно как - та нали току що сме им показали как точно се играе с играчката - да, но сме ги лишили от ценния момент на откривателството и ученето.
Затова, изчакайте .....и се насладете на момента, наблюдавайки как детето ви учи!

ЗАПОЧНЕТЕ ДА СИ ОБЩУВАТЕ

Доста често в практиката ми се случва да се срещам със семейства, които не са наясно с приоритетните дейности за възрастта на децата им - или ги учат на неща, които са за много по-големи деца или тотално подценяват децата и не им позволяват неща, които отдавна е трябвало да са усвоили като умения и знания.
Най-често се забраняват дейности с ножици и ножове с идеята, че са остри и опасни, но....като всяко ново начинание и тези, "опасните", си имат определени стъпки в усвояването. Когато говоря за рязане с ножица, то първата такава трябва да е детска и обезопасена, не става въпрос за онази голямата и остра ножица, която възрастните използват. За ножа е същото, първо е добре да се започне с нож за хранене, с който да се маже филия или бисквитка....не е толкова страшно, нали? Но ползите за детето ще са огромни!
От другата страна на медала са тези семейства, който съвсем добронамерено се захващат с обучението на детето да чете и пише....на 4-4,5 години. Не ги обвинявам, четенето и писането са издигнати на пиадестал, като символ на успеха и всеки загрижен за детето се опитва да сподели това знание с него. И те наистина са важни, но не и на тази възраст! Преди да започнете да изпитвате детето на буквите, имате да свършите много друга работа. Нека буквите, цифрите, цветовете бавно да навлязат в речника на малкото дете, като не ги поставяте за цел, а се доверите на естествената любознателност на децата и общуването помежду ви. Говорете за всичко наоколо, което привлича вниманието на детето, задайте му въпроси и изчаквайте отговора, внимателно насочвайте играта и собствените си движения, повтаряйте любими моменти, толкова, колкото ви е приятно и забавно. Забавлявайте се заедно!
Така че спрете да изпитвате и започнете да си общувате!

Международна конференция по аутизъм 2014

    В края на месец май се проведе втората Международна конференция по аутизъм, организирана от екипа на Фондация Карин дом - Варна, в която се включих с голям ентусиазъм, тъй като темата силно ме вълнува. Очакванията ми бяха конференцията да предостави среда не само за теоретични и дискусионни въпроси, но да и отговори на нуждата на специалистите от повече практически умения. Темите, които организаторите бяха избрали за различните уъркшопове бяха актуали и интересни, а чуждестранните лектори демонстрираха професионализъм.
   Голяма част от нещата, които колегите от другите страни споделяха, се правят и тук, но при нас процесът по терапевтирането и въобще разбирането за необходимост от специализирана работа в помощ на хората с аутизъм, е на по-ранен етап. Прави впечатление, че при нас все още няма изградена обща мрежа от специалисти и специализирани звена за изследване,диагностициране и терапевтиране, но в последните години все повече организации се развиват в тази област. И това е толкова необходимо! Работата ми с деца с аутизъм ме накара много бързо да осъзная, че те наистина са много различни и имат нужда от много специално отношение - терапевтичната среда, методите и системите за въздействие върху това състояние са изключително важни. Затова и предизвикателството пред всички по света, които се опитват да намерят пътя до сърцата на хората с аутизъм е толкова голямо.
    Диагностицирането на състоянието, особено в най-ранна възраст, е от критично значение, но е и най-трудният момент. Първи стъпки в посока "Ранна интервенция" направиха "Карин дом", първият официален инструмент в диагностична насока e Рейтинг скалата за оценка на детския аутизъм CARS 2 (Childhood Autism Rating Scale - second edition), която беше адаптирана за България от OS Bulgaria - абсолютни професионалисти, с които имам удоволствието да работя. До момента съм единственият специалист, който прилага скалата в Пловдив. А единственото място за момента в България, където се поставя диагнозата "Аутизъм" е Клиниката по детска психиатрия "Св.Никола" към Александровска болница - София. Пионери в прилагането на терапевтичната програма при аутизъм Приложен Поведенчески Анализ ( Applied Behavior Analysis - ABA) са колегите ми от Дневен център за деца с увреждания - Казанлък - още едни професионалисти със златни сърца! Има и доста неправителствени организации, които активно работят в областта и дават своя принос! Работата продължава......

 

Стратегии как да продължим да учим детето да говори!

Стратегия: Разширяване и удължаване

Както обясних в тази статия , децата учат езика като го слушат отново и отново. Обясних всичко за това как да използвате стратегиите "Говоря си сам", "Паралелно говорене", "Описания", за да учите малкото дете да говори. Тези стратегии могат да бъдат приложени на деца, които нямат НИКАКВИ или имат МНОГО думи в активния си речник.

Следващите стратегии, които Ви предлагам може да използвате, за да подпомогнете развитието на рецептивните и експресивните езикови компетентности у деца, които вече казват поне НЯКОЛКО думи.  

Разширения:

Използването на тази стратегия се състои в това да повторите думите на детето, които е казало, за да опише какво вижда или прави и да добавите липсващи думи или граматика. Друг вариант на стратегията е да перифразирате "бебешкото" изречение с "по-възрастни" думи и така да го върнете към детето. Правейки това, вие упражнявате и обогатявате езика на детето, без директно да го корогирате. Например, ако детето види червено кубче и каже "Кубче!" вие може да кажете "Да! Това е червено кубче.". Ако детето каже "Кола!", вие може да кажете "Да! Колата се движи!"

Може да бъде много полезно да акцентирате върху "новите" думи като ги казвате с различна интонация на гласа, като забавяте темпото на изговаряне или дори може да повторите думата втори път!
Това простичко повторение не само потвърждава на детето, че вие наистина го слушате, но също така то разбира, че това, което казва "си заслужава" да бъде повторено и затова стимулира детето да го каже отново (веднага или по-късно). Това е начин да подкрепите детето, да му зададете модел за комуникация и използване на езикови концепти.

Удължения: 

Те са подобни на разширенията, но са като една стъпка нагоре. Тук освен, че повтаряте и разширявате изказването на детето, вие също ще добавяте нова информация. Например, ако детето види куче и каже "Куче!", вие може да продължите "Да! Това е куче. Кучето е голяяямо и пухкаво!" :) Ако вземем примера с колата от предишната стратегия, можете да удължите отговора така: "Да! Колата се движи. Колата е бърза и лъскава!"

Повторения:

Тази стратегия е за деца, които са поне на етапа на първите думи, за да им осигури правилен модел на артикулиране. Просто повтаряте коректно думата, която детето не е произнесло правилно, като не е нужно да настоявате непременно детето веднага да започне да я произнася правилно. Необходимо е да осигурите време и да не го притискате.

Колко често трябва да прилагам тези стратегии?

Както вече споменах, важно е да не притискате детето и да не го изпитвате! Използването на стратегиите не бива да нарушава естествения ритъм на разговора, ако това се случва, навярно ги използвате прекалено често. Общуването с малките е ценно, когато не ги прекъсваме грубо, за да им покажем колко грешно се изказват, нали? Изслушайте ги внимателно, поощрете усилията им и отвърнете с правилно изговорена дума, без да се натрапвате. Така показвате, че това, което са казали е важно за вас. Те са важни за вас! :)